~ Из центрофугите на ежедневието

''Животът е песен'' .. каза Машината. ''Животът е план-програма'' ... оспори Ежедневието.

Понеделник. Леко, бавно, на 30. 
Вторник. Оцветено, по погрешка, криво, на 40. 
Сряда. Силно, двойно, бързо, лошо, все едно. 
Четвъртък. Претъпкано, много, без дъх и на 60. 
Петък. Бяло, спокойно, фино и меко. 
Събота. Неделя. 
И пак понеделик, на 30, вторник, криво, сряда, лошо, четвъртък, много, петък, спокойно. 
Събота, Неделя. ... Baby wash ... 
Събота, Неделя. ... Dark with dark ... 
Събота, Неделя. ... White with white ...
Готово. Gray is bad. ... Мръсен, захвърлен, от вчера. 
Премазан, здъфкан, изпран от живота, но вътрешно чист.

~ Sweet tongue tattoo

Нощта на графската среща. Графска, защото беше някъде между Раковска и Попа, но някак си по-грандиозно дълга улица. Имаше хора, но само няколко, които се залепиха по лентата на сънния спомен. Ние, аз и още две момичета влязохме, слязохме надолу, ти излизаше, нагоре. Заговори я, тя на 80, ти някъде на нейната 1/3та плюс малко отгоре. Аз просто я наблюдавах и носталгията ми по една друга, подобна, силна персона прихвана от непосредствените вълни на наслада от случайността. Твоите вълни бяха просто непосредствени, моите – на наслада от твоята непосредственост.

Очи в очи, твоята реплика закачаше моята реплика в обрат, и така бавно надолу по графската улица. Усмихваше се толкова, колкото да навлезеш в моята територия с троянски ход, и дори още напред. Това, което вокално разхвърляхме за тези малки минути, можеше да бъде пролет и лято накуп. Но минутите и сезоните спряха, спряхме пред входа, където ти трябваше да бъдеш... след малко. Малкото ми беше много, но колкото и много, толкова и недостатъчно. Видях това, което твореше сладките ти думи. Татуиран език. Сборен тату колаж от други животи и множество мечти от тези животи. Като символ, който разваля символизма и го прави банално-тривиално-скучно... Точно като събуждането след сънувана среща на Графа.

~ Puss in hell

Между 5:50 и 6:00 се случи. В същата тази стая, в същото мое легло малко коте драскаше чаршафите, нахално се мушеше нанякъде, а аз безсилно се пробвах да го отдалеча .. от леглото. Галих го като малко кученце по корема, сякаш беше нещо друго, но не и коте. Малко коте, между бебе и такова да порасне. Щуро, лудо, любопитно, не-оставащо-те-на-мира. И гладно. ... В същата тази кухня попитах Фльор – същата тази Фльор, която вече бе навън – с какво и в какво да го нахраня. Не осъзнавах защо ‘мляко’ не изникна като възможност, преди въпроса. ... Две малки, пластмасови купички бяха някакви току-що приготвени от Фльор неща. Бяха горещи, парата излизаше на повърхността и се разпиляваше из хладния въздух в кухнята. Изгубваше се. ... И котето и то щеше да се погуби. След малко. Изненаде ме като се появи в кухнята, подскачаше и се захващаше с малките си нокти по дрехите ми. Висеше като трън след игра в поляни и треви. Висеше си, а аз неколкократно се опитах да го отлепя от себе си. Пиявица е това коте. Трън – пиявица – зверче. ... Усети храната и заби глава навътре. Буквално заби глава, като щраус ... сякаш щеше да се храни с кожата си. Всичко се промени... малките пластмасови купички по-големиха, по-загорещиха и се превърнаха във врящ казан с малко коте. Горкото, милото малко коте подскачаше, с мъка да избегне горещините наоколо... Пискаше, подивяваше, а мен ужасно ме болеше. Лудница. Горкото гори в казан, като че ли е горе в Ада. А то – мило, малко коте... Фльор дойде в секундата, в която я повиках. Измъкна го с дългите си пръчести ръце и го поля със студена вода. ... Видях го после, свито като бебе – все така малко, неориентирано, блуждаещо – съблякло лудостта си и оставило всичките си любопитности във врящия казан. Горкото малко коте... няма да порастне до друго. Няма и на щраус да се прави. Ще си остане ‘горкото, малко коте’.