~ Нови връзки

Понякога можеш да видиш света в човека, по обувките на краката му. Неговите: заострени ... държат те на дистанция .... с тънки стегнати връзки ... задушаващ  дневен график .... нещо средно между лак и мат ... прикрита, в скъпа кожа, нерешителност ...  между карамел и кестен цвят ... натрапчив стейтмънт,  присъщ за младите банкови надежди на нашето анти-банк общество.

Толкова е некомфортен до съседа на седалката, че се заиграва с чорапите си, докато съседът го заговаря. Има лекота в чаровната му заядливост ... Съседът ... и финна ирония, тази дето хем те жъгва, хем те привлича да отвърнеш ... А той в противовес на лекотата си носи катранено черни, тромаво тежки обувки. Багери... Гази, без да иска разрешение ... Без въпрос, но с отговор руши. ... Разчиства ...Ходещите истини.

"Банкерът" се оказва небанкер. Досадно педантичен пианист, пътуващ "след изпълнение". Тежкотоварният му съсед - "към вкъщи след метъл концерта".

Т. Не намери ли на кого да звъннеш в този телефон-компютър? ...
Б/П. Не, а и батерията спря...
Т. Е значи, не че нещо се натискам, но може да поговориш с мен. Самотен си, виждам по притеснените ти пръсти...
Б./П. ... Ако умората е самота, да.
Т. Ами принципно не е, но за теб е. Сам с клавишите, уморен от публиката.
Б./П. Нямаше ги всъщност много тази вечер...
Т. Щото не са самотни, за това ги нямаше. Стягай се, щото след малко слизам.
Б./П. Ами слизай, аз продължавам към не зная къде.
Т. Като не знаеш, ела с мен. За батерия и за по бира.

Слязоха, 2 тежки боти и 2 остри обувки. Да развържат малко световете с нови връзки.

~ Поклон, Принт, поклон

Не си спомням първото помирисване на прясно отпечатано нещо, но сякаш първите хартиени порязвания от моето книжно детство тлеят все още. Като прорязване от огнена нишка върху жива коприна. ... Амбалажни хартии и ненужни макалатури: нишки с авто-възпламенимост на 232* градуса по Целзии.

Баща ми ни зарази, за което съм му много благодарна. Силата на оловния привкус в отпечатаните тела, маниакалното разлистване с палец по празни тефтери и бели листи, необяснимата сладост от това да се поровиш в чувала с хартиените изрезки и да не намериш нищо ... освен хартиени изрезки. Мен още ме държи.

В памет на моето книжно детство и за едно кратко благодарствено "ехо" към архивите на принта, се появи следният списък на мъртви хартиени тела.

Формуляри за телеграми

Официални писма, нащракани на пишещата машина

Листа, смесени с индиго

Джобни календарчета

Обложки на аудио касети

Азбучник за адреси и телефони

Тетрадки с Мадарския конник, символ на старата печатница "Мадара"

Картинки от дъвки 

Картички на Сиси Кеч и Сандра

Паралели

Вестникарски фунии за семки

Липсата на касови бележки

Поклон, Принт, поклон.

~ На разпит по пътищата на сетивата

Кога душата ти лети?
С какво се храни дявола на твоите мисли?
Къде би полетял безусловно и на минута?
Какво виждаш когато е тъмно?
Какво би дал в замяна за сладката болка?
Кога вътрепоказателят в теб излиза от релси?
Къде е най-мечтаната секунда в тази наша вечност?
Как ухае есенната меланхолия?
Защо времето ти много бърза?
Кое докосване би усетил пак?

////////////////////////////////////////////////

От миналата година ми се въртеше една идея, която сега пое първи крачки на реализация!
Идеята е проста: да създадем лексикон на усещанията. Онези, които са потънали в забрава, пропиляни като пясък през пръстите или жадувани някъде в безвремието на идното време.

В каква форма това би оживяло - още не зная - но направих ''виртуално скеле'', което да събира усещанията на тези, които искат да са част от този експеримент. От мен 10 въпроса, от теб 10 отговора. Без правила, без ограничения, интуитивно и със сетивността на сърцето.

Линк към 'скелето' и въпросите: http://bit.ly/leksikon_form
Благодаря ти!

////////////////////////////////////////////////

~ Аз и Алиса

Днес бях с една Алиса.
Говореше тихо, докато се смееше го правеше силно и гласно.
Посрещна ме с четири списания, докато ме изпрати освен тях имах и три книги.
Подари ми обици с панделки на червени карета,  докато аз се лутах в рожденническа треска и подаръчни вероятности.
Разказваше ми за духовните щанги в нейната йога, докато книжарите на Славейков се подпитваха един друг безрезултатно за "Полианна".
Лекотата от двегодишното ни безвиждане натежа, докато си обещахме да се видим "скоро".
Щастлива с една пъстроцветна Алиса, докато в страната други чакат да се случат чудеса.

~ По дефилето на пътя

Хълм, речно устие, клисури, изоставени гари, метални скелета от постройки, загубили глъчка, но със спомена на това, което някога са били, ... чернобели кумини, улични стълбове с провиснали жици, лястовичи гнезда, кучета по перони, няколко баби, ... пластмасови шишета, да напомнят за нечие скорошно преминаване, магарешки тръни и три истории, които прескачат в купето...

"Лани бях в Хисаря за малко, но ще се върна там в петък.''

Поувиснали клони с жълти сливи, тук-таме някой щъркел по разбраздените ниви, вади за .. но без вода, колкото по към града, толкова по-прави стават жиците, ... а сякаш и хората покрай тях, опънати по стълбовете на грижите с приемно-предавателни станции и душа...

''Енергоремонт'', ''Месокомбинат', ''Агроаптека''

Заградени лозя с тел, къпини с неузрели плодове, храсти с бели тичинки, червена Лада, някъде посредата на пътя, слънчогледи с наклонени корони и поизсъхнали листа, чакат да бъдат преоткрити, ... неизмазани къщи на тухли, простори по балконите и купчина чакъл пред входната порта.

"Оня станал чорбаджия, но здравето не е производно на парите.''

Гробища с много цветя и  бели каменни плочи, леко накатулени по изместените слоеве на поздемното царство, ... ябълкова градина до едновремешното ТКЗС.

''Тази година грозде няма."

Номерата по седалките изписани с маркер, 64 до 66, три различни 6-ци, но все в посока Пловдив, ... цигани по една зелева нива, махат по преминаващия влак, но докато се усетя да отвърна, вече нямаше нужда в далечината.

''Най-големият страх е страхът да не бъдеш себе си.

Секунди преди да проверят билетите забелязвам напечатаната бланка, номерирана, перфорирана, принт с данни по трасето, индиго печат за подпис от транспортното ЕООД и червено мастило за цена и *непушачи*. Полиграфичната ми школа - идва от баща ми - го отчита като ненужен, многофазен печатарски процес, ... и тази мисъл  сякаш се материализира, ... с разликата между проверените и непроверените билети - едно леко, механично скъсване през номерацията.

''Ида ми да литна с 50г ракия ... 12 сорта грозде, преваряло по всички правила ... орехови люспи слагам аз, за уиски цвят, щото в тях има йод.''

Пътят чакаше това да пререже въздуха, за да покаже ореховото дърво по линията, ... синчец и тръни, изсъхнала лайка, цъфнали кестени и сладкарница ''Сватбени и други празнични торти''... в съседство се заговарят за танковата дивизия и за Йончев с технически профил от 66-67ма, прескачат истории като искри над огън, имена, хора и онзи Добри Джуров...

''Та така ... някой може да не се роди, но всеки умира.''

И Пловдив се показа в страни от коловоза с опънати електрически жици.

~ Безглаголно време

Колко често. Без емоция. Без искрица. Без помръд. По скучното нанадолнище на ежедневието. Мълчанието дори е по-дейно от краткосрочието в немечтите. Там. С тях. Щото. Утре. Ами така. Добре. Пък то - нищо. Нищо с движение в кръвта. Нищо с движение освен по скрола в дясно. Нищо напред или с още. ... Безтегловност на застой, с главоломна досада. Притихнала агресия с изкривена маскарадна гримаса на "Ти пък там, какво?" 

Ами аз, тук - такова. Трепет. Близост. Смях. Заряд. Сладост. Заря за душата. По много и по още. Искам това, което идва и ще бъде изненада. Искам и дерзая там, където страхът ми се таи търпеливо. Искам и прескачам, за да се усмихвам с очи. Искам да искаме повече, по-често и по-малко безспирно. Да оглаголим мечтите си. Сега. Не утре. Когато ще да ги няма.

~ Малките планети по плажната права

За втора сутрин тук осъзнах, че когато морето е безлюдно, леко мрачно и следбурно, тогава усещането за свобода и безгранична шир е най-силно. Сандалите ми потъваха в пясъка, вълните гонеха брега, а малкото обитаващи наоколо лежерно се разпиляваха по своите орбити из плажната права.

Дядо с неопренов костюм, почти готов да среже вълните с катамарана си; тичащи самотни гонещи погледите на случайно разпилените на плажа; група тийн сърфисти, заробили желанието си да успеят в наглезеник с връвчица; дейдримъри с ветрогонещи хвърчила; един тай-чи доброжелател с деликатни диагонали и двама фотографиращи. Единият с телефон на макро, другият с камера с надалечен обектив ... телескопично приближаваха своите лещи и с изследователски хъс откриваха моментни случайни вселени като малки планети от плажната система. 

Микрокосмос на макро обектив, близко сладко от дълбокото северно солено.

П.П. Из бреговата права на Северно море.