Синтез на неотложените впечатления от земята на ''bigger, looks better but you could also throw it away'': полети, океани, невостъргачи, предградия, пътища, планини, езера, гаражни порти, паркинги, кафенета, улици с имена, улици с номера, барове, термоси със сламки, реклами, бургерии, води, хълмове, вкусове, шумове, звуци, облаци, растения, мъгли, опашки, и много истории по многото хора. И още толкова неща по много, за малкото време от 28 дни ТУК.
ТУК ... маса всевъзможни теории
и обяснения по самите обяснения, без вероятностни баланси. Всичко е на екстемно много, голямо, специално, намалено, лъскаво, скъпо, лошо, високо или всичко токова накуп, но никога не просто ''едно някакво''. Бизнес без съвест, но с нагласена и сладка история, като кука за бездълбочиннен риболов, създадена в сгради с високи периферии и златни дръжки. Някои звучат така:
Smile, drink, eat, enjoy, dine & laugh // God is Good! // Obey my choice // Confidence looks good on you // We give high-five when we greet // Life live with heart .. Secure your future with service // There's strong, then there's army strong // Even money needs a GPS // Less kitchen time, more family time // Love at 475*F // You don't get what you deserve, you get what you negotiate // ...
ТУК ... заедно с всички тези и всички истини на Рузбелт за изначалната свободата са буквално и бутафорно в сила. Слово, вяра, нужди и всевъзможна, всяческа свобода, и безстрашие. Какво ли би било, ако една от тези свободи беше заменена с друга? Без значение коя точно друга, просто за да развали тази комбинация на ''the greatest 4''. Хипотетичното ''imagine that'' си струва да бъде опитано, for the sake на тази абстракция.
ТУК ... хареса ми свободата на безкрайното пространство, на това да тръгнеш и да не стигнеш; а когато стигнеш, да се изгубиш, и после да можеш да изплуваш така, както само един океан би си пожелал за предизвикателство. Вярата е сила, а силата на кредитната история ТУК е по-силна и от вярата. Тези, които нямат добри кредитни досиета - имат вяра, тези с добри - имат сила. И така едното върти другото, докато някоя нужда не обърка цикъла на доброто и не те метне при лошите досиета, на нула, на много под нула. А оттам завоят към улицата е не само бърз U-turn, но е и повратна точка с безкрайност... друг свят, с малко свободи и с много други нужди. Но понеже този друг свят малко ми сви топка в стомаха ТУК в SF, .... oбратно по трасето на earning & spending! Меката на мола не я разбрах, но усетих комарджийската жажда покрай намалените непотреви - колкото по-reduced, толкова по-голям gain за твоята количка. Без-пари за почти без пари, само дето credit or debit поглъща всичко като още по-жаден покемон. Така и не разбрах, липсата на какво и кое е изродила тази поголомна жажда хем да имаш много, хем да изхрърлиш много. Като двyглав, диаболичен мега-гущер, който докато поглъща stuff, изхвърля the stuff...
Имам още едно ''imagine that''... хипотетично, ако ние на стария континент, с наште си мини-нещица, обещаем да ни пука малко по-малко, да сме easy ... и да приемаме това, което се случва като щастливец, на когото единственото нещо, което му тежи, са шляпащите му джапанки, ... а тези ТУК ... обещаят да изхрърлят малко по-малко, да са easy с това, което блускат в мега-хладилниците и кофите си ... имаме ли deal тогава? Аз бих. Разменям worries-за-plastics, малко като updated version на сливи-за-смет.
ТУК както и ТАМ, кратките щастия са най-хубави, заради дългите и дълбоки усещания, които дестилират след себе си. Сладкото гостоприемство и skyhigh адреналина в Чикаго; зарядът от спокойствието на предградието, многопластовото планинско войнство и детската глъч в Денвър; междузвездната пъстрота на един хамелеонен град и нетихата емоция от една сляпа-среща в Сан Франциско; мечтателското възхищение по 3 панди и шепа спящи коали и хаотичната скорост на вятъра, преминавайки през Coronado Bridge в Сан Диего.... микронизирано обобщение заради синтеза като форма със задоволително бързо начало и още по-благосклонен край ТУК.
