~ It's Toasted

Когато нещата прекипят, огънят има градивна сила. Тогава, когато хем съм тук, хем съм някъде там ... и диаболично премятам ситуацията на ''дали?'' и ''кога?'', и гласът на ''там'' подмята лаконично ''whatever, whenever!''. Решението е до мен, просто трябва да овладея огъня му, да го обгърна с най-голямата свобода, със силата на това да го имам толкова близо, за да мога просто да го пусна на далече ... пътешествията на разтегателните what-if-притежателства са безкрайно красиви; тогава секундите на мисълта са дни, тежести с лекота на въздух, може да ги грабнеш или никога да не ги докоснеш.

''It's what on the inside counts, and plenty of it.'' Страст и обещания без гласност, лимитирани в правоъгълната кутия с червения кръг, готови за щастливия удар на обещаното удоволствие от онази първа дръпка. Luckies, pack of 19 пред мен, с липсваща 1на... пълна бандеролена симетрия, ограничителни черни обкръжения, и продукт без дата на годност. Спирам за малко, No. 18 не е далече; илюзията от преходния й дим разгръща хоризонти към други, омаятелни илюзии. И ''пук''. Край. Сега и никога повече вече.

p.s. Драснато на 4ри дръпки, някъде през юни, преди неделята да премине в понеделника, когато спрях да пуша.