~ Sweet tongue tattoo

Нощта на графската среща. Графска, защото беше някъде между Раковска и Попа, но някак си по-грандиозно дълга улица. Имаше хора, но само няколко, които се залепиха по лентата на сънния спомен. Ние, аз и още две момичета влязохме, слязохме надолу, ти излизаше, нагоре. Заговори я, тя на 80, ти някъде на нейната 1/3та плюс малко отгоре. Аз просто я наблюдавах и носталгията ми по една друга, подобна, силна персона прихвана от непосредствените вълни на наслада от случайността. Твоите вълни бяха просто непосредствени, моите – на наслада от твоята непосредственост.

Очи в очи, твоята реплика закачаше моята реплика в обрат, и така бавно надолу по графската улица. Усмихваше се толкова, колкото да навлезеш в моята територия с троянски ход, и дори още напред. Това, което вокално разхвърляхме за тези малки минути, можеше да бъде пролет и лято накуп. Но минутите и сезоните спряха, спряхме пред входа, където ти трябваше да бъдеш... след малко. Малкото ми беше много, но колкото и много, толкова и недостатъчно. Видях това, което твореше сладките ти думи. Татуиран език. Сборен тату колаж от други животи и множество мечти от тези животи. Като символ, който разваля символизма и го прави банално-тривиално-скучно... Точно като събуждането след сънувана среща на Графа.

No comments: