Колко често. Без емоция. Без искрица. Без помръд. По скучното нанадолнище на ежедневието. Мълчанието дори е по-дейно от краткосрочието в немечтите. Там. С тях. Щото. Утре. Ами така. Добре. Пък то - нищо. Нищо с движение в кръвта. Нищо с движение освен по скрола в дясно. Нищо напред или с още. ... Безтегловност на застой, с главоломна досада. Притихнала агресия с изкривена маскарадна гримаса на "Ти пък там, какво?"
Ами аз, тук - такова. Трепет. Близост. Смях. Заряд. Сладост. Заря за душата. По много и по още. Искам това, което идва и ще бъде изненада. Искам и дерзая там, където страхът ми се таи търпеливо. Искам и прескачам, за да се усмихвам с очи. Искам да искаме повече, по-често и по-малко безспирно. Да оглаголим мечтите си. Сега. Не утре. Когато ще да ги няма.
No comments:
Post a Comment