~ Защо като си носим всичко скъпо в сърцето, трябва да има носталгия?

I didn’t see that coming… Попита ме толкова спонтанно, бързо и по някакъв такъв начин, който изключва логиката от едно толкова логично заключние. Мда, защо ли?
Всички тези черупки от миналото, насъбрани в мини-кутии, покрити с емоционален прах и забравени в ъглите на мозъчните килери... защо? Винаги съм се опитвала да разбера смисъла на тези заряди от миналото, които активират други такива в настоящето. Нещо като криволичещ път от Я до А, наопаки, но въпреки това праволинейно, целенасочно, но и безобидно бързо. Безобидно, но само за кратко ... след активирането си, всичкото това заредено със спомени мега-пространство в душата е способно да руши, да дерзае, да боли и да притиска из коридорите на емоционалните ни величия. И все пак носталгията си остава една прекрасна ‘’сладка болка’’. Заразително сладка, виртуозно-съблазнителна такава ... хем ‘’да’’, хем ‘’не’’, хем ‘’всичко’’. И именно защото носим всичко скъпо в сърцето си, затова и болката ни е сладка.

* последното изречение може и да е нелогично, но е такова, каквото го усетих сега.

~ Истината в параметрите на влаково купе

Мъгла, купета без врати, зелена трева, детска глъчка. Аз - с Дон Делилло, тя - с Толстой, той - с папка с ноти, Петко - с HTC. Всеки в друго време, а пък е сега. Далечно, но и толкова нагъсто-наблизо. Такова е усещането, непомръдващо силно. ... А влакът върви, спира понякога за още няколко други, търсещи близкото. Дали пътуваме, за да избягаме или пътуваме, за да се доближим до нещо друго, вълнуващо, непознато? ... Както винаги, истината не е единствена. Колкото и да я правим да бъде такава - една, тя никога не е. ... Напластена, многосферна, полиглотна, сложен ансамбъл със свободата на безтегловността.

~ Из центрофугите на ежедневието

''Животът е песен'' .. каза Машината. ''Животът е план-програма'' ... оспори Ежедневието.

Понеделник. Леко, бавно, на 30. 
Вторник. Оцветено, по погрешка, криво, на 40. 
Сряда. Силно, двойно, бързо, лошо, все едно. 
Четвъртък. Претъпкано, много, без дъх и на 60. 
Петък. Бяло, спокойно, фино и меко. 
Събота. Неделя. 
И пак понеделик, на 30, вторник, криво, сряда, лошо, четвъртък, много, петък, спокойно. 
Събота, Неделя. ... Baby wash ... 
Събота, Неделя. ... Dark with dark ... 
Събота, Неделя. ... White with white ...
Готово. Gray is bad. ... Мръсен, захвърлен, от вчера. 
Премазан, здъфкан, изпран от живота, но вътрешно чист.

~ Sweet tongue tattoo

Нощта на графската среща. Графска, защото беше някъде между Раковска и Попа, но някак си по-грандиозно дълга улица. Имаше хора, но само няколко, които се залепиха по лентата на сънния спомен. Ние, аз и още две момичета влязохме, слязохме надолу, ти излизаше, нагоре. Заговори я, тя на 80, ти някъде на нейната 1/3та плюс малко отгоре. Аз просто я наблюдавах и носталгията ми по една друга, подобна, силна персона прихвана от непосредствените вълни на наслада от случайността. Твоите вълни бяха просто непосредствени, моите – на наслада от твоята непосредственост.

Очи в очи, твоята реплика закачаше моята реплика в обрат, и така бавно надолу по графската улица. Усмихваше се толкова, колкото да навлезеш в моята територия с троянски ход, и дори още напред. Това, което вокално разхвърляхме за тези малки минути, можеше да бъде пролет и лято накуп. Но минутите и сезоните спряха, спряхме пред входа, където ти трябваше да бъдеш... след малко. Малкото ми беше много, но колкото и много, толкова и недостатъчно. Видях това, което твореше сладките ти думи. Татуиран език. Сборен тату колаж от други животи и множество мечти от тези животи. Като символ, който разваля символизма и го прави банално-тривиално-скучно... Точно като събуждането след сънувана среща на Графа.

~ Puss in hell

Между 5:50 и 6:00 се случи. В същата тази стая, в същото мое легло малко коте драскаше чаршафите, нахално се мушеше нанякъде, а аз безсилно се пробвах да го отдалеча .. от леглото. Галих го като малко кученце по корема, сякаш беше нещо друго, но не и коте. Малко коте, между бебе и такова да порасне. Щуро, лудо, любопитно, не-оставащо-те-на-мира. И гладно. ... В същата тази кухня попитах Фльор – същата тази Фльор, която вече бе навън – с какво и в какво да го нахраня. Не осъзнавах защо ‘мляко’ не изникна като възможност, преди въпроса. ... Две малки, пластмасови купички бяха някакви току-що приготвени от Фльор неща. Бяха горещи, парата излизаше на повърхността и се разпиляваше из хладния въздух в кухнята. Изгубваше се. ... И котето и то щеше да се погуби. След малко. Изненаде ме като се появи в кухнята, подскачаше и се захващаше с малките си нокти по дрехите ми. Висеше като трън след игра в поляни и треви. Висеше си, а аз неколкократно се опитах да го отлепя от себе си. Пиявица е това коте. Трън – пиявица – зверче. ... Усети храната и заби глава навътре. Буквално заби глава, като щраус ... сякаш щеше да се храни с кожата си. Всичко се промени... малките пластмасови купички по-големиха, по-загорещиха и се превърнаха във врящ казан с малко коте. Горкото, милото малко коте подскачаше, с мъка да избегне горещините наоколо... Пискаше, подивяваше, а мен ужасно ме болеше. Лудница. Горкото гори в казан, като че ли е горе в Ада. А то – мило, малко коте... Фльор дойде в секундата, в която я повиках. Измъкна го с дългите си пръчести ръце и го поля със студена вода. ... Видях го после, свито като бебе – все така малко, неориентирано, блуждаещо – съблякло лудостта си и оставило всичките си любопитности във врящия казан. Горкото малко коте... няма да порастне до друго. Няма и на щраус да се прави. Ще си остане ‘горкото, малко коте’.

~ кранове на среща с Ава

Ава потъна в своето любимо легло и сънища пъстри запрескачаха едно през едно... Къде запътува? Къде полетя? ... Никой не отговори, пък и така бързо се случи това. Слънцето грейна, тревата избуя, очите видяха друга светлина; а Ава, миличката тя, стъпила плахо на своите боси крачка - погледна нагоре, бързо натам, високо, където кранът безшумно бе задрям.

- Ама как така? А пък и защо?
- Защо какво и как, ако не така? - отвори кранът вратичка и показа своето око.
- Защо колената ти са там? Чак там?
- Метнах се на татко кран. Висок и строен исполин, пръв бе той в батальона на Крачин-Тик-Так-Ин. Гордо заграбваше той с шепа земята, ей така ... както аз сега галя тревата.
- Но нея, може би я боли?
- О не, не... не. Тя винаги така си мълчи. А пък аз, хех, веднъж така се разсмях... Оказа се значи, че тя за нас нищо не значи. Бурен и зелена зган, а пък хората я мислят за свят-голям!
- Ами да, че тя си е! Защото ние сме тук, а всички вие - не!

... и ''не''-то оттекна в стаята на Ава, само защото тя след малко трябваше да става. Протегна ръце, изтърка съня; навън слънцето вече бе заиграло с деня.

~ babies with karma

Странно ... тези, на които някога дадох love, сега са бащи на дъщери. ... Дали аз ще да съм майка на синове, заради всички тях?

~ Вселена

На тъмно, за да не нарушавам спокойствието на тъмнината. Много хубав момент, пиша го, за да го запомня. Няма да ти го разказвам, ... нищо специално - радвам се, че те има. Че аз те имам. Сигурно и ти се радваш, че ме има, за да ме имаш. И така... всичко в кръг. Каква ни е Вселена? ... И защо с capital letter? То всичко около нас се върти, а не ние около всичкото. Не е ли така? ... Скоро ли ще се обадиш? ... спи ми се - 22:14.
Четох български.. Карбовски пише красиво. Боли, реже - ама е красиво... И все самота. Тя като че ли е все някъде! И не искаме да си признаем, че може и тук да е. И се пазим от нея с хиляди действия... за да предотвратим бездействието, което при тези с повече IQ се развива до самота... Пък уж имаме нужда от нея. Shit.
... Хайде звънни. И ме обичай, защото ми е малко бездействено! ... чакам. Не знам, защо пиша - да да ''действам''. Може би и за да не мисля за разни други всякакви неща... dbase, kim, HBT, leon, Info, претенции в абзаци и въобщееее - балон от въздух! PUB с 3 букви. Но съм ОК - .. с 2!

~ morning Fem

Понякога би ми се искало да съм мъж, за да съм out от всички тези женски a-la-sex-in-the-city-дилеми!!! Проблемът е че много жени биха ме харесали, ... което би стигнало до други-а-la-Dangerous Liaisons-афери.

Оставам жена с дилеми; аферите биха консумирали too-much-energy.

~ random 'Б'

Безочието на безобразниците е безгранично!

~ Защо не мога ...

... да гледам отвисоко? ... да бъда кучка по-често? ... да си спомням поговорки? ... да се сдържам, когато имам 1367263726 неща на ум? ... да повярвам, че несподелената любов, не е любов? ... да съм безгрижно-наивна? ... да се спра от мисли, тогава, когато не трябва да мисля? ... да не приема, че не мога?

Faire d'une pierre deux coups : paris story

~ mOИдaY Riiii0т

Точно след една 'Gloomy Sunday' , мрачен следобед, пръски от уморен дъжд и все пак що годе свеж въздух, удари 'Bloody Monday' ... нима седмицата не може да започва и по друг начин? ... как така се получи вече не знам, но се стигна до там, че потърпях и една китайка да ми обяснява как била кръстена преди няколко месеца и открила нов смисъл за живота си: 'to study further the Bibel and to start preaching'. милата бачка в някакъв chinese restaurant, за да спести кинти за Америка ... щото там scientology-то се учело най-добре, и щото не можела да се прибере в China.... и това след целия стрес в моя office-ден. що и моя свят не е така, мъничко по-прост? ... но поне знам, че идва и този 'Good Friday'... what are your Monday's then?

p.s. май най-безобидният и същевременно най-скученият ден е вторник... като безименния-никакъв пръст. waaaa, предстои ми точно ВТОРНИК :(

~ poetry bits

"Вечно и свето е само мъртвото, живото живее в грях."

~ The cover for unnecessary consumption

I was browsing through a Graphis magazine today and I found an article of Peter Seville saying: 'Design has become the cover for unnecessary consumption. I don't want to take part in the wholesale consumerized rape of a nation'.

... and that just after the huge SALE / SOLDEN / REA / 50-70% off / January sessions. Why do we need a design justification or statement, or whatever you want to call it, to buy something? Does the design or the styled items give us the complexity we project ourselves in? ... I'm just trying to unravel the hidden 'added value' behind the design. Would be happy to hear your thoughts on this.

~ А дали е така?

... А дали е така, кой ще ми каже?
Аз вървя по света и подсвирквам си даже,
но сърцето ми спира, спира да бие,
ако тебе във някой друг те открие...

check beloslava. I guess I'm a bit nostalgic tonight, and Beloslava's precious vibes are the greatest treatment. Picture perfect. It's amazing how deep memories could be, how sensual emotions could go while listening to her. Cause she's.

~ f - words

филантроп, филийка, фас, фундамент, филм, факт, фикус, фазан, факултет, фабрика, ферман, франзела, философия, фармация, ферма, фантазия, фондю, форма, функция, фрактура.